Адвокатите на Сдружение Деликт
Ние сме адвокати ,финансисти и медици обединени от каузата за упражняване на правото в обществен интерес и за утвърждаване на правата на човека като ценностен фундамент на българското общество и държава.Изградили сме професионалния си образ чрез иновативни юридически стратегии за водене на съдебни дела в публичен интерес, провокиращи промени в българското законодателство, съпроводени с европеизиране и хуманизиране на властовите практики в посттоталитарната държава.Екипът ни е с най-много спечелени дела (включително с пилотни решения). Наши са и много голяма част от осъдителни решения срещу застрахователните дружества,държавата и нейните структури ,както и нарушения на правото на Европейския съюз, водени пред национални съдилища !Някои от тях провокират законодателни изменения, други решения на Конституционния съд и тълкувателни решения на ВКС и ВАС, които преодоляват системни пороци на българското право.
Професионалните ни приоритети са стратегическите дела пред национални и международни съдилища, юридическите консултации, изготвянето на правни анализи и експертни становища.
Характерно за България е тоталната липса на информация относно този проблем. Това касае, както институционалната, но в още по-голяма и важна степен медицинската информация.
Какви дела за лекарски грешки преобладават?
Смърт, тежки телесни повреди, включително и случая с това 3-годишно детенце, заради който се изсипаха толкова много неща и изведнъж, след като двама доктори подадоха оставка, се оказа, че няма отделение за спешен прием. Това е неподреденост на системата, непълнота на нивото на компетентност.
В руско-съветската литература се твърди, че „баща” на термина лекарска грешка е бележитият руски хирург Николай Иванович Пирогов Сега е много важно да се разграничат понятията за да има пълна яснота за клиента кой е вашият казус !Предлагам ви определения от ИАМО/ Изпълнителна агенция за медицински одит/2010 г за да си направите сами изводите кое определение за кой казус се отнася!
Пред нас стои най-тежкият момент от целият казус а именно как се доказва лекарска грешка и ще успеем ли да я докажем ?
Ние полагаме всичките си надежди на една единствена медицинска експертиза, ако тя даде отговорите които търсим то следващата врата която отваряме е тази на съдебната зала!. И там срещу една „бяла престилка“ в съда застават няколко „бели престилки“ и те не прощават. Нямате идея до какви спорове се е стигало! Защото диагностиката е преценка по целесъобразност. Тя е пречупена през призмата на доктора и така е оценявана. В този смисъл медицинските експертизи според мен не защитават лекаря. Колегите му не го бранят в съда,а защитават пациента и пострадалият!
Нека сега ви обясня какво е то лекарска грешка и има ли тя почва у нас!
Объркали са ви лечението и вие сте претърпял увреждане и болки и страдания!
На ваш близък са объркали лечението и той е починал или изпаднал в много тежко състояние!
Линейката не дошла не са ви приели за лечение!
Изписали са ви и не са ви до лекували в съответното медицинско заведение!
Направената ви медицинска манипулация е извършена неправилно!
И то всички по горе вие или ваши близки сте търпял или търпите увреждания и болки и страдания!
Потърсете те ни ние сме лекът за тези болежки! Ще защитим правата ви!
Свържете се с нас. Няма да Ви струва нищо. Ще получим хонорар само при спечелване на делото !
ЛЕКАРСКА ГРЕШКА– Професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, но са могли да бъдат предотвратени.
МЕДИЦИНСКА ГРЕШКА – Неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия и/или нормативни изисквания или приложение на грешен план за постигане на целта.
В съвременната литература, медицинска и правова има няколко определения за лекарска грешка и нейното название. Самият факт, че съществува това многообразие показва безмислеността на споровете около названието и ви моля да приемем общоприетото – ЛЕКАРСКА ГРЕШКА. Не споделям разделението, което ни се внушава, на лекарска и МЕДИЦИНСКА грешки. В законодателството ни (закон за здравното осигуряване) има само един изпълнител и това са лекарите и зъболекарите, така че няма нужда да бягаме от тази отговорност. Ако ядем пържолата, нека я поемем с вината.
Лекарска грешка е медицински термин т.е. нейното установяване, определяне, доказване и отговорност са приоритет на съответните, определени със закони, субекти – вещи експертни лица, одитни органи, специализирани комисии на двата съюза. Едва след тяхното заключение, би трябвало да се премине към съдебни действия. Това трябва да бъде най-важното ни искане на първо място към самите нас и след това към обществото и правораздавателните органи.
Ние бидейки повлияни от англо-саксонските източници на нашите родни и съвременните български автори –специалисти по организация на здравеопазването, юристи, психолози и други, но безучастието на съдебно-медицински деонтолози предлагат понятието „лекарска грешка” да бъде заменено с понятието „медицинска грешка”, като подходът за установяване и регистриране на грешките изключва търсенето на персонална отговорност от допусналия грешката от персонално лице/лица/, а грешките се потърсят в системата/ т.нар. системен подход. Ние считаме това за абсолютно неуместно и неправилно с липса на справедливост,възпитателност и коректност към колеги и пациенти. В България този подход ще задълбочи обсъждания проблем.
При анализа на предлаганите от чуждестранни изводи се установява, че лансираните определения са многословни, обяснителни, без елемент на определяне на вина или допустимост на грешката без санкция. Те не са съобразени с нашите условия и законодателство и са основани на мениджърско-организационни принципи. Не са деонтологично обусловени и трудно биха могли да служат за заимстване и изграждане на
адекватна дефиниция на понятието „ лекарска грешка”.
Не бива да забравяме ,че можем да разглеждаме дали в съответният казус има момент на неглижиране на задълженията си от страна на компетентното лице и тогава говорим и за Небрежност при изпълнение на трудовите си задължения!СЗО през 2009г определя лекарската грешка като „Неуспех да се приложат умения,грижи или знания от изпълнителя на медицинска помощ”.
Неправилно лечение/лоша практика, medical malpractice/ се дефинира като„Небрежно поведение при оказване на медицинска помощ от страна на лекар или лечебно заведение, което е обект на гражданското право”/ СЗО 2009/.
Небрежността се дефинира като „ Липса на старание или усърдие и/или пропуск да изпълниш задълженията си.”
НЕДОПУСТИМИ ИЛИ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ГРЕШКИ
Представлява „лекарска грешка” допусната поради непредпазливост, небрежност, самонадеяност, нехайство, ниска квалификация, проявени в условията на действие или бездействие.
Ако приемем тази класификация би трябвало да се съгласим и с едно друго разделение споделяно от много автори – „лекарска грешка” с основание за наказателно правна отговорност и „лекарска грешка” без основание за наказателноправна отговорност.
Тук е може би и най-важната функция на споделените по-горе институции, начело с БЛС, които да определят тези две хипотези. Считам, че това е и най-важната част от престоящите дискусии С решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Върховният касационен съд се произнася по въпроса кога е налице съпричиняване при дела с правно основание чл. 49 от ЗЗД (така нар. дела за „медицинска грешка“).
Съдът приема, че неглижирането на дадено заболяване, което е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пациента, както и непредоставяне на информация на лекаря за наличните оплаквания и симптоми, са допринесли за крайния неблагоприятен резултат. Ето и част от мотивите на съда:
„Въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. съдебно-медицински експертизи и дадени подробни отговори от експерта на поставени му въпроси в съдебно заседание от 18.04.2013 г., съдът е формирал обоснования извод, че настъпилата смърт би могла да бъде предотвратена при положена от починалия грижа както по отношение на здравето му, така и при изчерпателно добросъвестно излагане при прегледа в У.. „Н.И.П.” на всички заболявания, здравни проблеми и оплаквания. Изхождайки от приетите по делото експертните заключения, съдът обосновано е приел, че при причина за смъртта – перфорация и остра язва на дванадесетопръстника, починалият неизбежно е имал и предходни оплаквания, сочещи за язвена болест, която не е била лекувана, а оплакванията неглижирани; че за неизбежно явяващите се при язвена болест симптоми не е било съобщено при прегледа, въпреки, че тези сведения биха спомогнали за поставяне на точна диагноза. При доказателства, че заболяването на починалия М.Т. е протекло необичайно, което е попречило на точното му диагностициране, за което болният не е съдействал; че смъртният изход е резултат от нетипичното протичане на перфорацията на язвата и настъпилите усложнения на фона на придружаващите заболявания (захарна болест и сърдечни проблеми), както и че заболяването диабет определено е затруднило поставянето на диагнозата, изводът на съда за съпричиняване на вредата до размер на 2/3 е съобразен с доказателствата по делото.“