Сдружение Деликт скоро разреши един много заплетен казус ,ще ви го пресъздам като разказ! Много често ме питате можем ли да съдим бърза помощ,можем ли да съдим болницата ами можем но първо ще минем през по долуизброените и чак тогава ще имаме процес!
Говорих с полицая, той каза спокойно, те ще дойдат и чакането започна.Линейката не идва, следват още няколко обаждания на 112 и Спешна помощ.Познато ли ви е? Проблемите в Спешната помощ не са от вчера!Здравното министерство имаше една година, за да очертае своя начин да преодолее проблемите в спешната помощ. Досега се говори само за стратегия, която никой не е виждал и не е публикувана за публично обсъждане. От невидимия текст има само една реплика на министър за “малките пироговчета”, която сигурно е втръснало на всеки, познаващ поне малко структурата на здравния сектор и това, че в болниците отдавна има спешни приемни отделения, т.е. “малки пироговчета”.Сега различните начини за скоростно преодоляване на кризата изглеждат по-скоро на пожар.Чисто нормативно в Закона за здравето е заложено какво е спешното състояние на пациентите. В Закона за лечебните заведения е уредено каква е функцията на центровете за спешна медицинска помощ. Разкъсването между лекарите, пациентите и Спешната помощ идва на ниво комуникация и започва с единния европейски номер 112.Начинът, по който пациентите се свързват със Спешната помощ, начинът, по който обясняват своите оплаквания, препращането на информацията е един от сериозните и ключови проблеми, особено по дела, по които впоследствие се търси отговорност на екипа или на самата Спешна помощ като структура!Много е важен момента с доказването на Медицинската небрежност или накратко Медицинската грешка!Доказване на лекарска грешка. Проблемът с медицинската документация. Съдебна преценка на манипулирана медицинска документация. Аутопсия ако се е стигнало до там. Качества и критическа оценка на експертните заключения в крайна сметка цялият ви казус зависи именно от тях независимо колко знаете и какво си мислите ,че е станало всичко е в ръцете на експерта ако той каже да то да вие имате случай ако ли не,отговора е всички знаем как е в България .Ние от Сдружение Деликт се борим с тази порочна практика да в производствата по установяване на лекарски грешки стоят сериозни доказателствени проблеми, резултат от нормативно недоглеждане на законодателя, липса на адекватни организационни превантивни мерки и някои особености на медицинската професия, и само специалист може да вникне в тях и да намери правилният подход към казуса.Вие казвате аз бях там всичко видях!Процесът на доказване на фактическата страна във всеки правен спор се осъществява с доказателства и доказателствени средства, както в гражданския, така и в наказателния процес. По принцип, и в хипотезата на разследване на лекарска грешка в частност, доказателственото средство, което се ползва с най-ниска степен на доверие са свидетелските показания. Една е версията на роднините на пострадалия и самия пострадал, съвсем друга на лекуващия лекар и неговия екип, като свидетелите твърдят обикновено изгодни за заетата от тях позиция факти и обстоятелства. Макар че резултатите от добре проведения разпит могат да са разобличаващи за едната или другата страна, често се налага съдът да прецени чии свидетели ще кредитира, най-вече с оглед на останалия доказателствен материал.И именно тук се проявяват някои от изтъкнатите проблеми. Най-сигурни и безпротиворечиво изводими са тези следи от събитието, предмет на изследване, които не зависят от субективния фактор на възприемане и възпроизвеждане. Това безспорно е автентичната медицинска документация, съпровождаща пациента от неговото приемане до неговото изписване, включително резултатите от проведените му изследвания, веществени доказателства от типа на видеозаписи на извършени медицински манипулации, взет и запазен сравнителен материал от тъкан или орган, както и в случай на смърт –резултатите от проведена аутопсия. Точно тези следи, по една или друга причина в много случаи се оказват или несъздадени, или преправени, или изцяло унищожени.Същевременно обаче доказателствената тежест за механизма на увреждането лежи върху ищеца пострадал. Той трябва да установи, че именно лекарската небрежност му е причинила вредите, чиито обезщетяване търси. Възможно е обаче неизпълнението на организационните и документалните изисквания, част от които са посочени по-горе, да затрудняват неговото доказване и посочването на конкретните увреждащи действия на лекуващия. В тези случаи, справедливостта изисква пороците в доказването да не бъдат разглеждани в ущърб на пострадалия пациент и породената от тях липса да не може да обоснове извод за недоказаност.Особеностите на медицинската професия и неправилно разбираната колегиалност накърнява и още един вид способ на доказване – експертното заключение. Вещите лица в много случаи проявяват склонност да оневиняват своите колеги, да акцентират върху рисковия характер на медицинската дейност и да определят резултата като неизбежен и обичаен за съответното състояние, отхвърляйки причинната връзка между него и конкретното поведението на лекаря. На това трябва да се реагира освен с по-добри и независими експертизи, включително ако е необходимо международни, но така също и с внимателна преценка от съда кои части от експертното заключение са резултат от специални знания /които съдът не притежава/ и кои части следва да бъдат подложени на критическа оценка с оглед на изискванията за спазване на правилата на логиката и емпирическия опит. Въпросът за причинната връзка е именно правен. Вещото лице може да подпомага съда във взаимовръзката между фактите, но правната релевантност на причинността е дефинирана в закона и по нея може да се произнесе само съдът и това става въз основа на всички събрани доказателства по делото, включително документи и свидетелски показания.
